1.
ду̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. дула̀, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.
Грешни изписвания (1)
- дулу
2. дуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
дуло е производна форма на дуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. дуло — мин. деят. св. прич. ср. р.
дуло е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).