дула

Речник на българския език

1. дула — мн. ч.

дула е производна форма на дуло (мн. ч.).

2. дула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дула е производна форма на дуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дула — мин. деят. св. прич. ж. р.

дула е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).