ход

хо̀дът, хо̀да, мн. хо̀дове, (два) хо̀да, м.
1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход.
2. Само ед. Начин на движение при ходене; походка.
3. Само ед. Движение на механизъм, машина. Ход на часовниковата стрелка.
4. В шахмата, играта на карти и др. — всяко едно включване на играч. Неясен ход. Ти си на ход.
5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и др., който е разположен обикновено под земята. Ход в мина. Подземен ход.
6. Развитие на нещо, протичане на нещо. В хода на дискусията се появиха нови противоречия.
7. Прен. Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел. Предполагам какъв ще е следващият му ход.
• Давам ход (на нещо). — Придвижвам служебно за вземане на решение.