о̀рбита
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. о̀рбити, ж.
1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.
2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си.
3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.
2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си.
3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
Грешни изписвания (3)
- орбета
- орбетъ
- орбитъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ор-би-та | |
|---|---|---|
| членувано | ор-би-та-та | |
| мн.ч. | ор-би-ти | |
| членувано | ор-би-ти-те | |
| звателна форма | — | |