кръг

кръгъ̀т, кръга̀, мн. кръ̀гове, (два) кръ̀га, м.
1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на кръг. Слънцето осветява един кръг на стената. Режа хартия на кръгове.
2. Окръжност и всеки предмет с такава форма. Диаметър на кръг. Чертая кръгчета. Птицата прави кръгове. Застават в кръг.
3. Прен. Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и др. Кръг от задължения. Кръг на кръвообращение. Затварям кръга на развитие.
4. Прен. Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и др.). Тесен кръг ценители. Широк кръг от читатели. Политически кръгове. Интелектуален кръг. Семеен кръг.
5. Спец. В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне.
същ. умал. кръ̀гче, мн. кръ̀гчета, ср.
• Омагьосан кръг/порочен кръг. — Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само с помощта на първото. Получава се омагьосан кръг. Въртя се в омагьосан кръг.