котерия

Речник на българския език

котѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. котѐрии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги.
прил. котерѝен, котерѝйна, котерѝйно, мн. котерѝйни. Котерийни борби.

Грешни изписвания (11)

  • котереа
  • котереъ
  • котерея
  • котериа
  • котериъ
  • кутереа
  • кутереъ
  • кутерея
  • кутериа
  • кутериъ
  • кутерия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-те-рия
членувано ко-те-ри-я-та
мн.ч. ко-те-рии
членувано ко-те-ри-и-те
звателна форма