клика

Речник на българския език

1. клѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѝки, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе.

Грешни изписвания (1)

  • кликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ка
членувано кли-ка-та
мн.ч. кли-ки
членувано кли-ки-те
звателна форма

2. клика — ед. ч. непълен член

клика е производна форма на клик (ед. ч. непълен член).

3. клика — бройна форма

клика е производна форма на клик (бройна форма).

4. клика — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клика е производна форма на кликам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. клика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клика е производна форма на кликам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. клика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клика е производна форма на кликам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).