сбирщина

Речник на българския език

сбѝрщина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Разг. Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли само за себе си.
2. Най-различни или разнородни предмети, събрани заедно. Килерът е пълен със сбирщина от стари вещи.

Грешни изписвания (9)

  • збирштина
  • збирщина
  • сбирштина
  • збирщена
  • збирщенъ
  • збирщинъ
  • сбирщена
  • сбирщенъ
  • сбирщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбир-щи-на
членувано сбир-щи-на-та
мн.ч. сбир-щи-ни
членувано сбир-щи-ни-те
звателна форма