въже

Речник на българския език

въжѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. въжѐта, ср.
1. Усукани в едно върви (от коноп, лен и пр.) или метални жици.
2. Прен. Бесило. Увисна на въжето.
прил. въ̀жен, въ̀жена, въ̀жено, мн. въ̀жени. Въжена линия.
От кол и въже.Разг. Пренебр. Отвсякъде, всякакви. Събрали са се тук от кол и въже.

Грешни изписвания (1)

  • важе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-же
членувано въ-же-то
мн.ч. въ-же-та
членувано въ-же-та-та