канап

Речник на българския език

кана̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кана̀пи, (два) кана̀па, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап.
същ. умал. кана̀пче, мн. кана̀пчета, ср.


мн. кана̀пи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец. Той е голям канап, по цял ден лежи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кънап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-нап
непълен член ка-на-па
пълен член ка-на-път
мн.ч. ка-на-пи
членувано ка-на-пи-те
бройна форма ка-на-па
звателна форма —

Връзки