канапче

Речник на българския език

кана̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кана̀п

Грешни изписвания (3)

  • канапчи
  • кънапче
  • кънапчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-нап-че
членувано ка-нап-че-то
мн.ч. ка-нап-че-та
членувано ка-нап-че-та-та