шнур

Речник на българския език

шнур съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шну̀рът, шну̀ра, мн. шну̀рове, (два) шну̀ра, м.
1. Усукана дебела връв от коприна, памук, пластмаса и др., която служи за връзване, украса и др. Шнур на завеса.
2. Изолиран електрически проводник с две жиоли, който служи за включване на електрически уреди към мрежата; кабел. шнурът на печката се скъса.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шнур
непълен член шну-ра
пълен член шну-рът
мн.ч. шну-ро-ве
членувано шну-ро-ве-те
бройна форма шну-ра
звателна форма