смесица

Речник на българския език

смѐсица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Смес, понякога от несъвместими неща. Коктейлът беше някаква безвкусна смесица от плодове и няколко вида алкохол.

Грешни изписвания (3)

  • смесеца
  • смесецъ
  • смесицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сме-си-ца
членувано сме-си-ца-та
мн.ч. сме-си-ци
членувано сме-си-ци-те
звателна форма