примес

Речник на българския език

прѝмес съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. примеси, (два) примеса, м. Вещество, което е прибавено или смесено с друго вещество. Без примеси.

Грешни изписвания (1)

  • примис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-мес
непълен член при-ме-са
пълен член при-ме-сът
мн.ч. при-ме-си
членувано при-ме-си-те
бройна форма при-ме-са
звателна форма