отсенка

Речник на българския език

отсѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и отся̀нка, мн. отсѐнки, ж.
1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък.
2. Различие в проявата на едно чувство. При любовта няма отсенки.
3. Допълнително значение или отношение, което се изразява от думи или текст. Неодобрителни отсенки.

Грешни изписвания (3)

  • отсенкъ
  • утсенка
  • утсенкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-сен-ка
членувано от-сен-ка-та
мн.ч. от-сен-ки
членувано от-сен-ки-те
звателна форма