оттенък

Речник на българския език

оттѐнък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. оттѐнъци, (два) оттѐнъка, м. Отсянка, нюанс.

Грешни изписвания (7)

  • отенак
  • отенък
  • оттенак
  • утенак
  • утенък
  • уттенак
  • уттенък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-те-нък
непълен член от-те-нъ-ка
пълен член от-те-нъ-кът
мн.ч. от-те-нъ-ци
членувано от-те-нъ-ци-те
бройна форма от-те-нъ-ка
звателна форма