цвят

Речник на българския език

цвят съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

цветъ̀т, цвета̀, мн. цветовѐ, (два) цвя̀та, м.
1. Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките. Розов цвят. Дърветата се покриха с цвят.
2. Диал. Плесен върху вино, туршия, оцет и др.
3. Само ед. Прен. Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група. Цветът на интелигенцията. Цветът на науката.



цветъ̀т, цвета̀, мн. цветовѐ, (два) цвя̀та, м. Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра. Ярък цвят. Цветовете на дъгата.

Грешни изписвания (1)

  • цвът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цвят
непълен член цве-та
пълен член цве-тът
мн.ч. цве-то-ве
членувано цве-то-ве-те
бройна форма цвя-та
звателна форма