тен

Речник на българския език

тен — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѐнът, тѐна, само ед., м.
1. Цвят на кожата. Светъл тен.
2. Слънчев загар. Придобивам тен.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тен
непълен член те-на
пълен член те-нът
мн.ч. те-но-ве
членувано те-но-ве-те
бройна форма те-на
звателна форма —

Връзки