загар

Речник на българския език

зага̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането ѝ на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар.
2. Следа, остатък от загаряне на нещо. По тенджерата има дебел загар.

Грешни изписвания (1)

  • зъгар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-гар
непълен член за-га-ра
пълен член за-га-рът
мн.ч. за-га-ри
членувано за-га-ри-те
бройна форма за-га-ра
звателна форма