краска

Речник на българския език

кра̀ска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кра̀ски, ж.
1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски.
2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Представих случката в най-мрачни краски. Представя си бъдещето в светли краски.

Грешни изписвания (1)

  • краскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крас-ка
членувано крас-ка-та
мн.ч. крас-ки
членувано крас-ки-те
звателна форма