тон
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
то̀нът, то̀на, мн. то̀нове, (два) то̀на, м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.
то̀нът, то̀на, мн. то̀нове, (два) то̀на, м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.
3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
• Давам/дам тон. — Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
• Давам/дам тон в живота на някого. — Разг. Меся се грубо в живота на някого.
м., само ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.
то̀нът, то̀на, мн. то̀нове, (два) то̀на, м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.
3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
• Давам/дам тон. — Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
• Давам/дам тон в живота на някого. — Разг. Меся се грубо в живота на някого.
м., само ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.