тоналност

Речник на българския език

тона̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

тоналността̀, само ед., ж.
1. В музиката — гама, върху която е построено едно музикално произведение.
2. В живописта — преобладаващ тон в една картина.
3. Прен. Преобладаващо настроение в художествено произведение.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • тоналнуст
  • туналност
  • туналнуст
  • тоналнос
  • тоналнус
  • туналнос
  • туналнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-нал-ност
членувано то-нал-ност-та
мн.ч. то-нал-нос-ти
членувано то-нал-нос-ти-те
звателна форма