звук

Речник на българския език

1. звук съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

звукъ̀т, звука̀, мн. зву̀кове и зву̀ци, (два) зву̀ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звук
непълен член зву-ка
пълен член зву-кът
мн.ч. зву-ко-ве
членувано зву-ко-ве-те
бройна форма зву-ка
звателна форма

2. звук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

звукъ̀т, звука̀, мн. зву̀кове и зву̀ци, (два) зву̀ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звук
непълен член зву-ка
пълен член зву-кът
мн.ч. зву-ци
членувано зву-ци-те
бройна форма зву-ка
звателна форма