1.
звук
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
звукъ̀т, звука̀, мн. зву̀кове и зву̀ци, (два) зву̀ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
2.
звук
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
звукъ̀т, звука̀, мн. зву̀кове и зву̀ци, (два) зву̀ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.