звука

Речник на българския език

1. звука — ед. ч. непълен член

звука е производна форма на звук (ед. ч. непълен член).

2. звука — бройна форма

звука е производна форма на звук (бройна форма).

3. звука — ед. ч. непълен член

звука е производна форма на звук (ед. ч. непълен член).

4. звука — бройна форма

звука е производна форма на звук (бройна форма).