глас
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
гласъ̀т, гласа̀, мн. гласовѐ, (два) гла̀са, м.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
същ. умал. гласѐц, мн. гласовцѐ, (два) гласѐца, м. (в 1, 2 и 4 знач.).
същ. умал. гласчѐ, мн. гласчѐта, ср. (в 1, 2 и 4 знач.).
прил. гла̀сов, гла̀сова, гла̀сово, мн. гла̀сови (в 1 и 2 знач.). Гласов апарат. Гласови упражнения.
• На глас. — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
• С половин глас. — Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
същ. умал. гласѐц, мн. гласовцѐ, (два) гласѐца, м. (в 1, 2 и 4 знач.).
същ. умал. гласчѐ, мн. гласчѐта, ср. (в 1, 2 и 4 знач.).
прил. гла̀сов, гла̀сова, гла̀сово, мн. гла̀сови (в 1 и 2 знач.). Гласов апарат. Гласови упражнения.
• На глас. — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
• С половин глас. — Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.