реч

Речник на българския език

реч съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

речта, мн. речи, ж.
1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово. Подготвям реч. Поздравителна реч. Защитна реч.
2. Само ед. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор. Неразбираема реч.
3. Само ед. Звучащ език. Родна реч. Българска реч.
4. Разг. Дума, изказ.прил. речев, речева, речево, мн. речеви.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реч
членувано реч-та
мн.ч. ре-чи
членувано ре-чи-те
звателна форма