речев

Речник на българския език

рѐчев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. реч

Грешни изписвания (3)

  • речив
  • речеф
  • речиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-чев
непълен член ре-че-вия
пълен член ре-че-ви-ят
ж. р. ре-че-ва
членувано ре-че-ва-та
ср. р. ре-че-во
членувано ре-че-во-то
мн. ч. ре-че-ви
членувано ре-че-ви-те