езѝк — съществително име, мъжки род (тип 14)
Значение
мн. езѝци, (два) езѝка, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
същ. умал. езѝче, мн. езѝчета, ср.
прил. езѝчен, езѝчна, езѝчно, мн. езѝчни (в 1 знач.). Езичен нерв.
• Глътнах си езика. — Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. •Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
• Злите езици. — Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
• Идва ми на езика. — Разг. Досещам се.
• Изплезвам език. — Разг. Уморявам се много.
• Имам дълъг език. — Разг. Много приказвам, бъбря.
• Имам остър език. — Разг. Рязък съм, когато говоря.
• Каквото ми дойде на езика. — Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
• Сърби ме езикът. — Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
• Чеша си езика. — Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.
мн. езѝци, (два) езѝка, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
прил. езѝков, езѝкова, езѝково, мн. езѝкови.
• Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Естествен език. — Спец. Човешки език.
• Жив език. — Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
• Изкуствен език. — Спец. Специално създаден, измислен език. Есперанто е изкуствен език.
• Книжовен език. — Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
• Майчин език. — Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
• Мъртъв език. — Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. Латинският език е мъртъв език.
• Новобългарски език. — Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам. •Общонароден (национален) български език. Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
• Синтетичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. Руският език е синтетичен език.
• Старобългарски език. — Спец. Българският език от IХ до ХII век.
• Таен език. — Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. Таен език на крадците. Таен език на зидарите.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
същ. умал. езѝче, мн. езѝчета, ср.
прил. езѝчен, езѝчна, езѝчно, мн. езѝчни (в 1 знач.). Езичен нерв.
• Глътнах си езика. — Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа. •Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
• Злите езици. — Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
• Идва ми на езика. — Разг. Досещам се.
• Изплезвам език. — Разг. Уморявам се много.
• Имам дълъг език. — Разг. Много приказвам, бъбря.
• Имам остър език. — Разг. Рязък съм, когато говоря.
• Каквото ми дойде на езика. — Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
• Сърби ме езикът. — Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
• Чеша си езика. — Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.
мн. езѝци, (два) езѝка, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
прил. езѝков, езѝкова, езѝково, мн. езѝкови.
• Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Естествен език. — Спец. Човешки език.
• Жив език. — Спец. Език, който продължава да се използва като средство за комуникация на един народ.
• Изкуствен език. — Спец. Специално създаден, измислен език. Есперанто е изкуствен език.
• Книжовен език. — Спец. Стандартна, високообработена форма на общонародния (националния) език, която има нормативен характер и обслужва хората в цялостния им живот и дейност.
• Майчин език. — Спец. Езикът на родителите, който спонтанно се усвоява в първите години след раждането.
• Мъртъв език. — Спец. Език, който е престанал да бъде съвременно средство за общуване между хората. Латинският език е мъртъв език.
• Новобългарски език. — Спец. Българският език от Паисий Хилендарски насам. •Общонароден (национален) български език. Спец. Езикът на всички българи, който се проявява главно в две основни форми: книжовен език и местни говори (диалекти).
• Синтетичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват с помощта на падежни окончания на имената. Руският език е синтетичен език.
• Старобългарски език. — Спец. Българският език от IХ до ХII век.
• Таен език. — Език на една социална или професионална група, който се използва само между членовете в групата и е неразбираем от други. Таен език на крадците. Таен език на зидарите.
Грешни изписвания (1)
- изик