диалект

Речник на българския език

диалѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диалѐкти, (два) диалѐкта, м. Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност от хора, ограничена териториално или социално. Източнобългарски диалекти. Професионален диалект.
прил. диалѐктен, диалѐктна, диалѐктно, мн. диалѐктни. Диалектна форма.

Грешни изписвания (3)

  • деалект
  • деълект
  • диълект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-лект
непълен член ди-а-лек-та
пълен член ди-а-лек-тът
мн.ч. ди-а-лек-ти
членувано ди-а-лек-ти-те
бройна форма ди-а-лек-та
звателна форма