дѝкция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- дикцеа
- дикцеъ
- дикцея
- дикциа
- дикциъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дик-ция | |
|---|---|---|
| членувано | дик-ци-я-та | |
| мн.ч. | дик-ции | |
| членувано | дик-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |