говор

Речник на българския език

го̀вор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. го̀вори, (два) го̀вора, м.
1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.
2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах.
3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори.
прил. го̀ворен, го̀ворна, го̀ворно, мн. го̀ворни.
• Говорен апарат. — Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • говур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-вор
непълен член го-во-ра
пълен член го-во-рът
мн.ч. го-во-ри
членувано го-во-ри-те
бройна форма го-во-ра
звателна форма —

Връзки