говор

Речник на българския език

го̀вор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. го̀вори, (два) го̀вора, м.
1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.
2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах.
3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори.
прил. го̀ворен, го̀ворна, го̀ворно, мн. го̀ворни.
Говорен апарат.Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.

Грешни изписвания (1)

  • говур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-вор
непълен член го-во-ра
пълен член го-во-рът
мн.ч. го-во-ри
членувано го-во-ри-те
бройна форма го-во-ра
звателна форма