прѝказка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. приказки, ж.
1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. Разг. Само ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого.
• Големи приказки. — Хвалба.
• На (сладки) приказки. — На (приятен) разговор.
• Отварям приказка. — Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
• Намирам се на приказка. — Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
• Празни приказки. — Безсмислени думи, разговори.
1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. Разг. Само ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого.
• Големи приказки. — Хвалба.
• На (сладки) приказки. — На (приятен) разговор.
• Отварям приказка. — Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
• Намирам се на приказка. — Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
• Празни приказки. — Безсмислени думи, разговори.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- приказкъ
- прикъзка
- прикъзкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-каз-ка | |
|---|---|---|
| членувано | при-каз-ка-та | |
| мн.ч. | при-каз-ки | |
| членувано | при-каз-ки-те | |
| звателна форма | — | |