разказ

Речник на българския език

ра̀зказ съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разкази, (два) разказа, м.
1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му.
2. Спец. Късо художествено произведение в проза, в което се излага накратко случка, събитие, преживяване.прил. разказен, разказна, разказно, мн. разказни.

Грешни изписвания (2)

  • разкас
  • разкъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-каз
непълен член раз-ка-за
пълен член раз-ка-зът
мн.ч. раз-ка-зи
членувано раз-ка-зи-те
бройна форма раз-ка-за
звателна форма