измѝслица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. измѝслици, ж.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езмислеца
- езмислецъ
- езмислица
- езмислицъ
- измислеца
- измислецъ
- измислицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-мис-ли-ца | |
|---|---|---|
| членувано | из-мис-ли-ца-та | |
| мн.ч. | из-мис-ли-ци | |
| членувано | из-мис-ли-ци-те | |
| звателна форма | — | |