измама

Речник на българския език

изма̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изма̀ми, ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).

Грешни изписвания (3)

  • езмама
  • езмамъ
  • измамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ма-ма
членувано из-ма-ма-та
мн.ч. из-ма-ми
членувано из-ма-ми-те
звателна форма