изма̀ма
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. изма̀ми, ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
Синоними
- лъжа
- подлъгване, излъгване, шмекерия, изиграване, подвеждане, подмамване, измамване
- заблуда, заблуждение, заслепение, видение, мираж, химера, илюзия, призрак, мечта
- подлост, лицемерие, притворство, машинация, игра, маска
- предателство, издайничество, изменничество, вероломство
- злоупотреба, шарлатанство
- съблазън, прелъстяване
- извъртане, софистика, хитрина
- усукване, шикалкавене, мошеничество
- мистификация
- нагласена работа, фалшификация
- нечестност, невярност, фалш, двуличие, изневяра
- непочтеност
- номер, шега, измислица
- подхлъзване, интриги
- преструване, преструвка, симулация, симулиране, шарлатания
- неискреност
- хитрост, ловкост, хитър номер
- фокуси
Грешни изписвания (3)
- езмама
- езмамъ
- измамъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ма-ма | |
|---|---|---|
| членувано | из-ма-ма-та | |
| мн.ч. | из-ма-ми | |
| членувано | из-ма-ми-те | |
| звателна форма | — | |