извъртане

Речник на българския език

извъ̀ртане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езвъртане
  • езвъртани
  • езвъртъне
  • езвъртъни
  • извъртани
  • извъртъне
  • извъртъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вър-та-не
членувано из-вър-та-не-то
мн.ч. из-вър-та-ния
членувано из-вър-та-ни-я-та