избягване

Речник на българския език

избя̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езбягване
  • езбягвани
  • езбягвъне
  • езбягвъни
  • избягвани
  • избягвъне
  • избягвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бяг-ва-не
членувано из-бяг-ва-не-то
мн.ч. из-бяг-ва-ния
членувано из-бяг-ва-ни-я-та