стоене

Речник на българския език

стоѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стоени
  • стуене
  • стуени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-е-не
членувано сто-е-не-то
мн.ч. сто-е-ния
членувано сто-е-ни-я-та