отбягване

Речник на българския език

отбя̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отбягвани
  • отбягвъне
  • отбягвъни
  • утбягване
  • утбягвани
  • утбягвъне
  • утбягвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-бяг-ва-не
членувано от-бяг-ва-не-то
мн.ч. от-бяг-ва-ния
членувано от-бяг-ва-ни-я-та