въздържане

Речник на българския език

въздържане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-дър-жа-не
членувано въз-дър-жа-не-то
мн.ч. въз-дър-жа-ния
членувано въз-дър-жа-ни-я-та