изкривяване

Речник на българския език

изкривя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изкревяване
  • изкревявъне
  • изкривявъне
  • искревяване
  • искревявъне
  • искривяване
  • искривявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-ри-вя-ва-не
членувано из-к-ри-вя-ва-не-то
мн.ч. из-к-ри-вя-ва-ния
членувано из-к-ри-вя-ва-ни-я-та