пречупване

Речник на българския език

пречу̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пречупвани
  • пречупвъне
  • пречупвъни
  • причупване
  • причупвани
  • причупвъне
  • причупвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-чуп-ва-не
членувано пре-чуп-ва-не-то
мн.ч. пре-чуп-ва-ния
членувано пре-чуп-ва-ни-я-та