дисторция

Речник на българския език

дисторция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дисторциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-тор-ция
членувано дис-тор-ци-я-та
мн.ч. дис-тор-ции
членувано дис-тор-ци-и-те
звателна форма