извивка

Речник на българския език

извѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. извѝвки, ж.
1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите ѝ. Извивките на реката.
2. Прен. За песен, мелодия — преминаване от високи към ниски тонове с извиване.
3. Прен. Движение, промени в чувства и преживявания, в мисли.

Грешни изписвания (7)

  • езвивка
  • езвивкъ
  • езвифка
  • езвифкъ
  • извивкъ
  • извифка
  • извифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вив-ка
членувано из-вив-ка-та
мн.ч. из-вив-ки
членувано из-вив-ки-те
звателна форма