завой

Речник на българския език

1. заво̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

заво̀ят, заво̀я, мн. заво̀и, (два) заво̀я, м.
1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пътят през планината имаше опасни завои.
2. Дъгообразна извивка при движение за промяна на посоката. Направи завой наляво и влезе в гората.
3. Прен. Рязка промяна в идеология, поведение, в развитието на нещо. Завой в политиката.
същ. умал. заво̀йче, ср.

Грешни изписвания (1)

  • зъвой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вой
непълен член за-воя
пълен член за-во-ят
мн.ч. за-вои
членувано за-во-и-те
бройна форма за-воя
звателна форма

2. Заво̀й географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Зъвой