ъгъл

мн. ъ̀гли, (два) ъ̀гъла, м. 1. Спец. В геометрията — част от равнина между две прави линии, излизащи от една точка. Прав ъгъл. Тъп ъгъл. Рамо на ъгъла. 2. Място, където се пресичат две страни на един предмет или два предмета. Ъгъл на стаята. Заставам до ъгъла на къщата. Ъглите на масата.
същ. умал. ъ̀гълче, мн. ъ̀гълчета, ср.
• Остър ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-малък от 90°.
• Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл, равен на 90°.
• Тъп ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-голям от 90°.