ъгълче

Речник на българския език

ъ̀гълче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. ъ̀гъл

Грешни изписвания (3)

  • ъгалче
  • ъгалчи
  • ъгълчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ъгъл-че
членувано ъгъл-че-то
мн.ч. ъгъл-че-та
членувано ъгъл-че-та-та