събитие

Речник на българския език

събѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. събѝтия, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития.

Грешни изписвания (1)

  • сабитие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-би-тие
членувано съ-би-ти-е-то
мн.ч. съ-би-тия
членувано съ-би-ти-я-та