факт

Речник на българския език

факт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

фа̀ктът, фа̀кта, мн. фа̀кти, (два) фа̀кта, м.
1. Нещо, което действително е станало, случило се е или съществува. Неопровержим факт е наличието на миди в морето.
2. Нещо, което се привежда като доказателство; сведение. Ето ви фактите, а вие си направете изводите.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. факт
непълен член фак-та
пълен член фак-тът
мн.ч. фак-ти
членувано фак-ти-те
бройна форма фак-та
звателна форма