явление

Речник на българския език

явлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. явлѐния, ср.
1. Форма, в която се проявява същността на нещо. Природни явления.
2. Нещо, което става; проява, случай, събитие.
3. Спец. Обособена част от театрална пиеса, в която героите на сцената остават едни и същи.
4. Важно събитие, особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.

Грешни изписвания (1)

  • ъвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яв-ле-ние
членувано яв-ле-ни-е-то
мн.ч. яв-ле-ния
членувано яв-ле-ни-я-та